23.09.2017 г., 23:04 ч.

Крехко 

  Поезия » Друга
421 4 2
Тя беше от стъкло;
Всеки път във думите се чупеше,
И в ръцете ми;
Сетне ме молеше да остана
И аз оставах
Сред ласките режещи,
Цвят ѝ дарявах,
Тя на мен, нежности
Ала изстиват и капки
и струите;
Не се запечатват,
Изтичат върху ѝ, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??