Тя беше от стъкло;
Всеки път във думите се чупеше,
И в ръцете ми;
Сетне ме молеше да остана
И аз оставах
Сред ласките режещи,
Цвят ѝ дарявах,
Тя на мен, нежности
Ала изстиват и капки
и струите;
Не се запечатват,
Изтичат върху ѝ, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация