23.09.2017 г., 23:04

Крехко

556 4 2

Тя беше от стъкло;
Всеки път във думите се чупеше,
И в ръцете ми;
Сетне ме молеше да остана

И аз оставах 
Сред ласките режещи,
Цвят ѝ дарявах,
Тя на мен, нежности

Ала изстиват и капки
и струите;
Не се запечатват,
Изтичат върху ѝ,
Хлъзгат се гладко

Молех се да остане
Поне във белези,
Не за кратко,
Не до залеза

И някъде там си останахме
Неразбрали
Кое по-дълбоко е:
Пукнатината
Или разрезът

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може би някой който разбира езика на стъклото, трябва да го попита...
  • А кое ли е по-болезнено?
    Поздрав!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...