23 сент. 2017 г., 23:04

Крехко

558 4 2

Тя беше от стъкло;
Всеки път във думите се чупеше,
И в ръцете ми;
Сетне ме молеше да остана

И аз оставах 
Сред ласките режещи,
Цвят ѝ дарявах,
Тя на мен, нежности

Ала изстиват и капки
и струите;
Не се запечатват,
Изтичат върху ѝ,
Хлъзгат се гладко

Молех се да остане
Поне във белези,
Не за кратко,
Не до залеза

И някъде там си останахме
Неразбрали
Кое по-дълбоко е:
Пукнатината
Или разрезът

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Може би някой който разбира езика на стъклото, трябва да го попита...
  • А кое ли е по-болезнено?
    Поздрав!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...