20 abr 2008, 15:33

Крепост 

  Poesía
496 0 2
     Крепост

Орелът среща падаща звезда,
а кучето - озъбено - не лае.
Жената се прибира в крепостта -
все някой ще разбие катинара.
Ще влезе с взлом, настръхнал
и жесток, ще се изправи в стаята,
а тя ще се опита да не плаче.
Със поглед само ще посочи масата,
спокойно ще запали свещите,
със гръб ще се огледа в огледалото
и първа ще отпие глътката вълшебство.
Ще тръгне мълком срещу похитителя,
със длани ще отмери времето.
И пак ще се огледа - този път в очите му -
жадуваща да преоткрие себе си.
В мълчание ще поделят леглото й.
Мъжът - успокоен и малко тъжен -
ще се загледа в падаща звезда.
Ще срита кучето и бавно ще напусне крепостта,
която никога не е заключвана.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красив стих,още по-красив и силен финал.Стана ми някак тъжно, но и копнежно.
  • похитителят е щастлив,
    щом шма неотключена врата !
    чак потретих...
    браво, браво !
Propuestas
: ??:??