Крепост
Крепост
Орелът среща падаща звезда,
а кучето - озъбено - не лае.
Жената се прибира в крепостта -
все някой ще разбие катинара.
Ще влезе с взлом, настръхнал
и жесток, ще се изправи в стаята,
а тя ще се опита да не плаче.
Със поглед само ще посочи масата,
спокойно ще запали свещите,
със гръб ще се огледа в огледалото
и първа ще отпие глътката вълшебство.
Ще тръгне мълком срещу похитителя,
със длани ще отмери времето.
И пак ще се огледа - този път в очите му -
жадуваща да преоткрие себе си.
В мълчание ще поделят леглото й.
Мъжът - успокоен и малко тъжен -
ще се загледа в падаща звезда.
Ще срита кучето и бавно ще напусне крепостта,
която никога не е заключвана.
Орелът среща падаща звезда,
а кучето - озъбено - не лае.
Жената се прибира в крепостта -
все някой ще разбие катинара.
Ще влезе с взлом, настръхнал
и жесток, ще се изправи в стаята,
а тя ще се опита да не плаче.
Със поглед само ще посочи масата,
спокойно ще запали свещите,
със гръб ще се огледа в огледалото
и първа ще отпие глътката вълшебство.
Ще тръгне мълком срещу похитителя,
със длани ще отмери времето.
И пак ще се огледа - този път в очите му -
жадуваща да преоткрие себе си.
В мълчание ще поделят леглото й.
Мъжът - успокоен и малко тъжен -
ще се загледа в падаща звезда.
Ще срита кучето и бавно ще напусне крепостта,
която никога не е заключвана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Гичева Всички права запазени
