5 jul 2013, 11:00

Крепост

  Poesía
636 0 0

Може би е по-добре така:

Да се заключиш зад една врата,

да се отпуснеш в мекота кресло

и да не питаш де, кога, какво...

Да гледаш през прозореца навън

и всичко да ти бъде като в сън...

Но, минават ден, два, три,

прозорецът ти някак се смали

и ти напрягаш взор до изнемога,

да видиш какво става отвъд слога...

Мекото кресло не е удобно!

Крепостта е на затвор подобна!

Предпочиташ ужаса на болката и мрака,

които всеки ден навън те чакат!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...