5 июл. 2013 г., 11:00

Крепост

637 0 0

Може би е по-добре така:

Да се заключиш зад една врата,

да се отпуснеш в мекота кресло

и да не питаш де, кога, какво...

Да гледаш през прозореца навън

и всичко да ти бъде като в сън...

Но, минават ден, два, три,

прозорецът ти някак се смали

и ти напрягаш взор до изнемога,

да видиш какво става отвъд слога...

Мекото кресло не е удобно!

Крепостта е на затвор подобна!

Предпочиташ ужаса на болката и мрака,

които всеки ден навън те чакат!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...