Може би е по-добре така:

Да се заключиш зад една врата,

да се отпуснеш в мекота кресло

и да не питаш де, кога, какво...

Да гледаш през прозореца навън

и всичко да ти бъде като в сън...

Но, минават ден, два, три,

прозорецът ти някак се смали

и ти напрягаш взор до изнемога,

да видиш какво става отвъд слога...

Мекото кресло не е удобно!

Крепостта е на затвор подобна!

Предпочиташ ужаса на болката и мрака,

които всеки ден навън те чакат!