5.07.2013 г., 11:00

Крепост

633 0 0

Може би е по-добре така:

Да се заключиш зад една врата,

да се отпуснеш в мекота кресло

и да не питаш де, кога, какво...

Да гледаш през прозореца навън

и всичко да ти бъде като в сън...

Но, минават ден, два, три,

прозорецът ти някак се смали

и ти напрягаш взор до изнемога,

да видиш какво става отвъд слога...

Мекото кресло не е удобно!

Крепостта е на затвор подобна!

Предпочиташ ужаса на болката и мрака,

които всеки ден навън те чакат!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...