5.07.2013 г., 11:00

Крепост

632 0 0

Може би е по-добре така:

Да се заключиш зад една врата,

да се отпуснеш в мекота кресло

и да не питаш де, кога, какво...

Да гледаш през прозореца навън

и всичко да ти бъде като в сън...

Но, минават ден, два, три,

прозорецът ти някак се смали

и ти напрягаш взор до изнемога,

да видиш какво става отвъд слога...

Мекото кресло не е удобно!

Крепостта е на затвор подобна!

Предпочиташ ужаса на болката и мрака,

които всеки ден навън те чакат!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...