28 jul 2015, 23:11

Крепостта на цар Спомен

  Poesía
908 0 0

Животът е една кратка вечност

и постоянна борба срещу вятъра,

споменът винаги стои далечен,

а всичко останало е само театър.

 

Крепостта си за в бъдеще изгражда,

а миналото го укрепва и мотивира,

даже собственият му глас се обажда –

цар Спомен накрая ще триумфира.

 

Макар и жертвите да са безброй,

царят собствената си съдба плете,

въпреки никакъв успех да няма той –

историята някога за него ще чете.

 

Войната на живота продължава

и когато крепостта е под обсада,

а заповедта е – никой да не шава,

дори цар Спомен да гори на клада.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...