Jul 28, 2015, 11:11 PM

Крепостта на цар Спомен

  Poetry
906 0 0

Животът е една кратка вечност

и постоянна борба срещу вятъра,

споменът винаги стои далечен,

а всичко останало е само театър.

 

Крепостта си за в бъдеще изгражда,

а миналото го укрепва и мотивира,

даже собственият му глас се обажда –

цар Спомен накрая ще триумфира.

 

Макар и жертвите да са безброй,

царят собствената си съдба плете,

въпреки никакъв успех да няма той –

историята някога за него ще чете.

 

Войната на живота продължава

и когато крепостта е под обсада,

а заповедта е – никой да не шава,

дори цар Спомен да гори на клада.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...