28.07.2015 г., 23:11

Крепостта на цар Спомен

910 0 0

Животът е една кратка вечност

и постоянна борба срещу вятъра,

споменът винаги стои далечен,

а всичко останало е само театър.

 

Крепостта си за в бъдеще изгражда,

а миналото го укрепва и мотивира,

даже собственият му глас се обажда –

цар Спомен накрая ще триумфира.

 

Макар и жертвите да са безброй,

царят собствената си съдба плете,

въпреки никакъв успех да няма той –

историята някога за него ще чете.

 

Войната на живота продължава

и когато крепостта е под обсада,

а заповедта е – никой да не шава,

дори цар Спомен да гори на клада.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...