28.07.2015 г., 23:11

Крепостта на цар Спомен

913 0 0

Животът е една кратка вечност

и постоянна борба срещу вятъра,

споменът винаги стои далечен,

а всичко останало е само театър.

 

Крепостта си за в бъдеще изгражда,

а миналото го укрепва и мотивира,

даже собственият му глас се обажда –

цар Спомен накрая ще триумфира.

 

Макар и жертвите да са безброй,

царят собствената си съдба плете,

въпреки никакъв успех да няма той –

историята някога за него ще чете.

 

Войната на живота продължава

и когато крепостта е под обсада,

а заповедта е – никой да не шава,

дори цар Спомен да гори на клада.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...