Крещя, никой не ме чува,
сама съм, искам да умра,
никой не ме чува.
Всичко е черно, погълнато от мрак,
крещя, никой не ме чува.
Ще свърши ли някога тази болка?
Тази безнадеждност?
Или просто ще потъна в смразяващото езеро
на изгубените си мечти,
на разбитите илюзии.
Ще бъда ли някога свободна?
Давя се! Не мога да дишам!
Крещя, никой не ме чува!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Жаклин Todos los derechos reservados
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
