19 нояб. 2007 г., 18:08
Крещя
Крещя, никой не ме чува,
сама съм, искам да умра,
никой не ме чува.
Всичко е черно, погълнато от мрак,
крещя, никой не ме чува.
Ще свърши ли някога тази болка?
Тази безнадеждност?
Или просто ще потъна в смразяващото езеро
на изгубените си мечти,
на разбитите илюзии.
Ще бъда ли някога свободна?
Давя се! Не мога да дишам!
Крещя, никой не ме чува!
© Жаклин Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Изключително...Обичам те и ти си знаеш...с теб съм...за цял живот!
-
Жаки, никога няма да потънеш, защото аз винаги ще съм тук, за да държа ръцете ти и ще те дърпам нагоре!!! Винаги ще съм тук и ще те чувам как крещиш, но не с ушите си, а със сърцето си!!! И ще ти помогна да намериш свободата!!! Никога няма да те оставя!!!
-
Вярвай,да вярваме!!!Аз съм с теб!Да знаеш-в тунела наистина се вижда светлина,само ако искаш да я видиш обаче
-
"Ще свърши ли някога тази болка?"-ДА ЩЕ СВЪРШИ, ТРЯБВА ДА ВЯРВАШ!!!
Прекрасен стих, миличка!6+
