19.11.2007 г., 18:08

Крещя

1.7K 0 4

Крещя, никой не ме чува,

сама съм, искам да умра,

никой не ме чува.

Всичко е черно, погълнато от мрак,

крещя, никой не ме чува.

Ще свърши ли някога тази болка?

Тази безнадеждност?

Или просто ще потъна в смразяващото езеро

на изгубените си мечти,

на разбитите илюзии.

Ще бъда ли някога свободна?

Давя се! Не мога да дишам!

Крещя, никой не ме чува!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жаклин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изключително...Обичам те и ти си знаеш...с теб съм...за цял живот!
  • Жаки, никога няма да потънеш, защото аз винаги ще съм тук, за да държа ръцете ти и ще те дърпам нагоре!!! Винаги ще съм тук и ще те чувам как крещиш, но не с ушите си, а със сърцето си!!! И ще ти помогна да намериш свободата!!! Никога няма да те оставя!!!
  • Вярвай,да вярваме!!!Аз съм с теб!Да знаеш-в тунела наистина се вижда светлина,само ако искаш да я видиш обаче
  • "Ще свърши ли някога тази болка?"-ДА ЩЕ СВЪРШИ, ТРЯБВА ДА ВЯРВАШ!!!

    Прекрасен стих, миличка!6+

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...