Крещя, никой не ме чува,
сама съм, искам да умра,
никой не ме чува.
Всичко е черно, погълнато от мрак,
крещя, никой не ме чува.
Ще свърши ли някога тази болка?
Тази безнадеждност?
Или просто ще потъна в смразяващото езеро
на изгубените си мечти,
на разбитите илюзии.
Ще бъда ли някога свободна?
Давя се! Не мога да дишам!
Крещя, никой не ме чува!
© Жаклин All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
