12 oct 2022, 14:42

Крила

  Poesía
370 1 0

Расте човекът

с дни с години...

опитва да надскочи

своя ръст,

преди да стигне

своите зими,

разбира

сам избрал е

тежък кръст.

И всички врагове

ненужни,

и всички битки

непосилни,

в ума създавал е

задружно,

сред мисли

от рода...невинни.

Забъркват, мамят

пренареждат

усет, воля и дела...

ритъмът е всеподвеждащ

резултатът

смут... и все така...

Но през трудности

преминал,

човек достига

своя връх.

Надарен с незнайни сили

придобит от опит лют.

Нищо даром

не се дава!

Бог, е отредил така!

Сред житейската забава

растат невидими крила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...