Расте човекът

с дни с години...

опитва да надскочи

своя ръст,

преди да стигне

своите зими,

разбира

сам избрал е

тежък кръст.

И всички врагове

ненужни,

и всички битки

непосилни,

в ума създавал е

задружно,

сред мисли

от рода...невинни.

Забъркват, мамят

пренареждат

усет, воля и дела...

ритъмът е всеподвеждащ

резултатът

смут... и все така...

Но през трудности

преминал,

човек достига

своя връх.

Надарен с незнайни сили

придобит от опит лют.

Нищо даром

не се дава!

Бог, е отредил така!

Сред житейската забава

растат невидими крила.