10 feb 2009, 18:28

Крила

907 0 2

Крила.

И отново се чува смях.

Далече в тишината.

Сърцето ми вече

събира прах.

Всяка крачка е път

към безкрая.

Всеки стон е нова

стена в празна стая.

 

Крила.

 

Чувам тържствен плясък.

Идва от близката гора.

В очите ти напира

дяволски крясък.

Всяка мисъл е мост

към смъртта.

Всеки стар жест е  

познайник на нощта.

 

Пера.

Агонията звучи като песен.

Навярно се чува от тази душа.

Крилата вече са прекършени

от металната тъга.

Всяка сълза е нова нота

в песента.

Всеки спомен е капка мастило

върху листа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Векова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Агонията звучи като песен"

    Не мисля, че живота е борба. Той е съвкупност от чувства, които трябва да изпитаме.
    Дали тъжни или не... редуват се. Всяко зло за добро.
    Изстрадай болката, едва тогава тя ще си отиде. Прегръдки!
  • Тъжно,но защо така?Животът наистина е борба,но ние не трябва да се отказваме!Паднеш ли изправи се отново и пред теб ще видиш красотата на новия ден!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...