Крила
Крила.
И отново се чува смях.
Далече в тишината.
Сърцето ми вече
събира прах.
Всяка крачка е път
към безкрая.
Всеки стон е нова
стена в празна стая.
Крила.
Чувам тържствен плясък.
Идва от близката гора.
В очите ти напира
дяволски крясък.
Всяка мисъл е мост
към смъртта.
Всеки стар жест е
познайник на нощта.
Пера.
Агонията звучи като песен.
Навярно се чува от тази душа.
Крилата вече са прекършени
от металната тъга.
Всяка сълза е нова нота
в песента.
Всеки спомен е капка мастило
върху листа.
© Цвети Векова All rights reserved.
