10.02.2009 г., 18:28

Крила

899 0 2

Крила.

И отново се чува смях.

Далече в тишината.

Сърцето ми вече

събира прах.

Всяка крачка е път

към безкрая.

Всеки стон е нова

стена в празна стая.

 

Крила.

 

Чувам тържствен плясък.

Идва от близката гора.

В очите ти напира

дяволски крясък.

Всяка мисъл е мост

към смъртта.

Всеки стар жест е  

познайник на нощта.

 

Пера.

Агонията звучи като песен.

Навярно се чува от тази душа.

Крилата вече са прекършени

от металната тъга.

Всяка сълза е нова нота

в песента.

Всеки спомен е капка мастило

върху листа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Векова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Агонията звучи като песен"

    Не мисля, че живота е борба. Той е съвкупност от чувства, които трябва да изпитаме.
    Дали тъжни или не... редуват се. Всяко зло за добро.
    Изстрадай болката, едва тогава тя ще си отиде. Прегръдки!
  • Тъжно,но защо така?Животът наистина е борба,но ние не трябва да се отказваме!Паднеш ли изправи се отново и пред теб ще видиш красотата на новия ден!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....