С крила пришити на раменете крехки
не мога да летя и поря небосвода.
Не искам да повтарям стари грешки
и затова аз просто ще си тръгна.
Дори със камъче в обувка стара,
ще тръгна с горда вдигната глава.
Дори и боса, ще звъни по калдъръма
на стъпките ми тиха песента.
И вперила очи в небето още тъмно,
ще търся лъч на трепкаща зора.
Но блесне ли на слънцето сиянието,
ще зная, че не съм сама... не съм сама. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse