14 сент. 2014 г., 21:45

Крила пришити...

591 0 0

С крила пришити на раменете крехки
не мога да летя и поря небосвода.
Не искам да повтарям стари грешки
и затова аз просто ще си тръгна.
Дори със камъче в обувка стара,
ще тръгна с горда вдигната глава.
Дори и боса, ще звъни по калдъръма
на стъпките ми тиха песента.
И вперила очи в небето още тъмно,
ще търся лъч на трепкаща зора.
Но блесне ли на слънцето сиянието,
ще зная, че не съм сама... не съм сама.
Че светлината с мен е, и ме има
във утрото и във деня лазурен.
И полет със най-синьото си име
в очите ми с мечти ще е изписан.
Тогава може би сами ще се разтворят
крилата ми за полети и песни.
Без думи даже дланите ще заговорят
докоснат ли върха на облачета бели.
Крила пришити мен не са ми нужни.
Аз нося своя устрем във живота.
Коварства и лъжи отдавна са ми чужди.
Във мен все още е духа на любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...