Sep 14, 2014, 9:45 PM

Крила пришити...

  Poetry » Other
589 0 0

С крила пришити на раменете крехки
не мога да летя и поря небосвода.
Не искам да повтарям стари грешки
и затова аз просто ще си тръгна.
Дори със камъче в обувка стара,
ще тръгна с горда вдигната глава.
Дори и боса, ще звъни по калдъръма
на стъпките ми тиха песента.
И вперила очи в небето още тъмно,
ще търся лъч на трепкаща зора.
Но блесне ли на слънцето сиянието,
ще зная, че не съм сама... не съм сама.
Че светлината с мен е, и ме има
във утрото и във деня лазурен.
И полет със най-синьото си име
в очите ми с мечти ще е изписан.
Тогава може би сами ще се разтворят
крилата ми за полети и песни.
Без думи даже дланите ще заговорят
докоснат ли върха на облачета бели.
Крила пришити мен не са ми нужни.
Аз нося своя устрем във живота.
Коварства и лъжи отдавна са ми чужди.
Във мен все още е духа на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...