10 nov 2008, 10:11

Крилата 

  Poesía » Otra
839 0 1
Крилата на мечтата
моя
изтръпнаха ужасени от тез очи червени
на този странник,
непредсказуем, но също тъй красив.
Подлъга ме с надежди,
чертани със златен и сребрист молив.
И аз тръгнах
от жажда неутолима покосен,
устремен
към този така очакван съкровен
и бленуван дълго ден. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ахасфер Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??