Крилата на мечтата
моя
изтръпнаха ужасени от тез очи червени
на този странник,
непредсказуем, но също тъй красив.
Подлъга ме с надежди,
чертани със златен и сребрист молив.
И аз тръгнах
от жажда неутолима покосен,
устремен
към този така очакван съкровен
и бленуван дълго ден.
Бродех сред гори потайни,
минавах пътища незнайни
и гонех таз заблуда
с раненото в ръце сърце,
но чак тогава съзрях аз Юда
в отсрещното бленувано лице.
...
Избягах като покосен от зла неволя,
духове край мен се подиграваха,
сълзите пътя прашен напоиха
и цветя червени се появиха
и зашаваха
бурно, неудържимо,
като мощен океан развихрен.
От този ден вървя сломен,
унил,
земята е единственият ми съюзник,
забил съм поглед в нея
и проклинам на глас
тоз странник аз
с коварното си име -ЛЮБОВ.
© Ахасфер Всички права запазени
Поздрав!!!