10 нояб. 2008 г., 10:11

Крилата

1K 0 1
 

Крилата на мечтата

                                   моя

изтръпнаха ужасени от тез очи червени

на този странник,

непредсказуем, но също тъй красив.

Подлъга ме с надежди,

чертани със златен и сребрист молив.

И аз тръгнах

от жажда неутолима покосен,

устремен

към този така очакван съкровен

и бленуван дълго ден.

Бродех сред гори потайни,

минавах пътища незнайни

и гонех таз заблуда

                        с раненото в ръце сърце,

но чак тогава съзрях аз Юда

в отсрещното бленувано лице.

...

Избягах като покосен от зла неволя,

духове край мен се подиграваха,

сълзите пътя прашен напоиха

и цветя червени се появиха

                                               и зашаваха

бурно, неудържимо,

като мощен океан развихрен.

От този ден вървя сломен,

унил,

земята е единственият ми съюзник,

забил съм поглед в нея

и проклинам на глас

тоз странник аз

с коварното си име -ЛЮБОВ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ахасфер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...