30 mar 2012, 14:30

Крилато танго 

  Poesía » De amor
1001 0 21

 

-----

 

 

Аз изгубих достатъчно! Нищичко вече си нямам,
само спомен един се прокрадва и с болка пълзи.
Ти отвори в сърцето ми рана, безкрайно голяма
и нощта безметежна събира кървящи сълзи.

Ти живееш във мен и тежиш като празно пространство.
Нощни птици ме сгушват и думи целебни шептят,
аз потъвам все повече в тъжно любовно пиянство,
а крилата им черни в лудешко танго ме въртят...

Незапомнени огнено, мислите яхват бял облак,
подивели препускат в смълчани и зли небеса -
че върхът на стрелата Амурова беше заоблен
и сърцата ни бяха синхронни...

но вече не са...

 

---

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??