-----
Аз изгубих достатъчно! Нищичко вече си нямам,
само спомен един се прокрадва и с болка пълзи.
Ти отвори в сърцето ми рана, безкрайно голяма
и нощта безметежна събира кървящи сълзи.
Ти живееш във мен и тежиш като празно пространство.
Нощни птици ме сгушват и думи целебни шептят,
аз потъвам все повече в тъжно любовно пиянство,
а крилата им черни в лудешко танго ме въртят...
Незапомнени огнено, мислите яхват бял облак,
подивели препускат в смълчани и зли небеса -
че върхът на стрелата Амурова беше заоблен ...