6 dic 2020, 21:51

Криле

  Poesía
1.7K 3 6

Господ слиза по въжена стълба
и от нищо чертае ми път.
Пътят малко познат е. Прегърбен 
до завой - ускорен кръстопът.

 

Ако някой ми каже, че мога
злите сили чрез него да спра,
аз ще тръгна покорна след Бога
и ще вярвам наивно в скръбта. 

 

Но е страшно да вярваш в Голгота
щом от нея душата кърви. 
Тя разпъва до ужас живота ти. 
Той е смъртно ранен, но върви...

 

С него смело вървя и не спирам.
Вяра взела съм - тъй за кадем.
В мен нощта доверчиво се взира
и за утре ми дава... Криле...

 

Mimi Ivanova

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...