Dec 6, 2020, 9:51 PM

Криле

  Poetry
1.6K 3 6

Господ слиза по въжена стълба
и от нищо чертае ми път.
Пътят малко познат е. Прегърбен 
до завой - ускорен кръстопът.

 

Ако някой ми каже, че мога
злите сили чрез него да спра,
аз ще тръгна покорна след Бога
и ще вярвам наивно в скръбта. 

 

Но е страшно да вярваш в Голгота
щом от нея душата кърви. 
Тя разпъва до ужас живота ти. 
Той е смъртно ранен, но върви...

 

С него смело вървя и не спирам.
Вяра взела съм - тъй за кадем.
В мен нощта доверчиво се взира
и за утре ми дава... Криле...

 

Mimi Ivanova

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Mimi Ivanova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...