3 sept 2024, 0:10

Крилете са ми в сърцето

  Poesía
729 0 2

Понякога мечтая
за чифт крила бели, 
с тях високо да летя!
Имам мечти смели!

 

Да се нося в простора, 
над дребнавост и суета, 
да наблюдавам хора,
птици, светът и красота!

 

Но крилете са отредени,
на птиците преди векове, 
на хората сърца са дадени,
както и будните умове. 

 

Щом имаме тези дарове, 
значи имаме повече!
Без да хвърляме зарове 
със сърце пътуваме далече. 

 

И аз пиша със сърце, 
мечтая и сбъдвам, 
творя често и с ръце,
на дълъг път тръгвам, 

 

намирам смисъл и вяра
да продължавам да летя
не с криле, ще го повторя, 
а с чиста и волна душа. 

 

Казвали са ми често:
-Ще ти подрежа крилете!
А аз отвръщам: Ресто! 
Крилете са ми в сърцето! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Данова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...