Крилете са ми в сърцето
Понякога мечтая
за чифт крила бели,
с тях високо да летя!
Имам мечти смели!
Да се нося в простора,
над дребнавост и суета,
да наблюдавам хора,
птици, светът и красота!
Но крилете са отредени,
на птиците преди векове,
на хората сърца са дадени,
както и будните умове.
Щом имаме тези дарове,
значи имаме повече!
Без да хвърляме зарове
със сърце пътуваме далече.
И аз пиша със сърце,
мечтая и сбъдвам,
творя често и с ръце,
на дълъг път тръгвам,
намирам смисъл и вяра
да продължавам да летя
не с криле, ще го повторя,
а с чиста и волна душа.
Казвали са ми често:
-Ще ти подрежа крилете!
А аз отвръщам: Ресто!
Крилете са ми в сърцето!
© Людмила Данова All rights reserved.
