3 сент. 2024 г., 00:10

Крилете са ми в сърцето

721 0 2

Понякога мечтая
за чифт крила бели, 
с тях високо да летя!
Имам мечти смели!

 

Да се нося в простора, 
над дребнавост и суета, 
да наблюдавам хора,
птици, светът и красота!

 

Но крилете са отредени,
на птиците преди векове, 
на хората сърца са дадени,
както и будните умове. 

 

Щом имаме тези дарове, 
значи имаме повече!
Без да хвърляме зарове 
със сърце пътуваме далече. 

 

И аз пиша със сърце, 
мечтая и сбъдвам, 
творя често и с ръце,
на дълъг път тръгвам, 

 

намирам смисъл и вяра
да продължавам да летя
не с криле, ще го повторя, 
а с чиста и волна душа. 

 

Казвали са ми често:
-Ще ти подрежа крилете!
А аз отвръщам: Ресто! 
Крилете са ми в сърцето! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Данова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

25 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...