3 сент. 2024 г., 00:10

Крилете са ми в сърцето

730 0 2

Понякога мечтая
за чифт крила бели, 
с тях високо да летя!
Имам мечти смели!

 

Да се нося в простора, 
над дребнавост и суета, 
да наблюдавам хора,
птици, светът и красота!

 

Но крилете са отредени,
на птиците преди векове, 
на хората сърца са дадени,
както и будните умове. 

 

Щом имаме тези дарове, 
значи имаме повече!
Без да хвърляме зарове 
със сърце пътуваме далече. 

 

И аз пиша със сърце, 
мечтая и сбъдвам, 
творя често и с ръце,
на дълъг път тръгвам, 

 

намирам смисъл и вяра
да продължавам да летя
не с криле, ще го повторя, 
а с чиста и волна душа. 

 

Казвали са ми често:
-Ще ти подрежа крилете!
А аз отвръщам: Ресто! 
Крилете са ми в сърцето! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Данова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

25 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...