3 сент. 2024 г., 00:10

Крилете са ми в сърцето

734 0 2

Понякога мечтая
за чифт крила бели, 
с тях високо да летя!
Имам мечти смели!

 

Да се нося в простора, 
над дребнавост и суета, 
да наблюдавам хора,
птици, светът и красота!

 

Но крилете са отредени,
на птиците преди векове, 
на хората сърца са дадени,
както и будните умове. 

 

Щом имаме тези дарове, 
значи имаме повече!
Без да хвърляме зарове 
със сърце пътуваме далече. 

 

И аз пиша със сърце, 
мечтая и сбъдвам, 
творя често и с ръце,
на дълъг път тръгвам, 

 

намирам смисъл и вяра
да продължавам да летя
не с криле, ще го повторя, 
а с чиста и волна душа. 

 

Казвали са ми често:
-Ще ти подрежа крилете!
А аз отвръщам: Ресто! 
Крилете са ми в сърцето! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Данова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

25 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...