28 mar 2014, 14:06

Крим

  Poesía » Civil
1.2K 1 3

                      КРИМ

                              С поклон пред жертвите от БЕРКУТ,

                               защитавали с телата си

                               реда и законността в Киев.

 

Защото, Крим –  избра да си свободен,

те гледат гневно в Киев от „майдана“.

И глухите за вота на народа –

крещят без свян, на злобата в капана.

 

Дариха те, без някой да те пита,

но върна се при майката Русия.

В очите ти кога блестят сълзите,

ще има кой грижовно да изтрие.

 

Садистите, нахлузили си маски,

не стигат тук да грабят и  убиват.

Морето със прохладните си ласки,

те гали нежно и в любов обвива.

 

С усмивките на кримчани щастливи

безумството опитва се да спори.

Но сблъскват се тук фразите кресливи,

в достойнството на гордите ти хора.

 

А помниш ли във времена далечни

как бранеха те мъртвите герои?

Отново някой иска да зачеркне –

делата свидни на чедата твои!

 

Макар че зиналата паст на  скота,

над твойта твърд се е привела,

без страх я посрещни, не си самотен,

над теб крила разперил е орела.

 

 

27.03.2014 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С Никола! Лъжата, повторена десетки пъти се превръща в истина, а това е много жалко! А Вие пишете и ни радвайте, защото Господ Ви е дал "Дар слово" !
  • Благодаря за позицията Koli4a.Написах го на един дъх, макар че отдавна се отказах да пиша.Просто не издържам, когато лъжата се представя за истина.
  • Споделям напълно написаното,Любо!Поздрави от мен и хубав ден!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...