28 mar 2014, 14:06

Крим

  Poesía » Civil
1.2K 1 3

                      КРИМ

                              С поклон пред жертвите от БЕРКУТ,

                               защитавали с телата си

                               реда и законността в Киев.

 

Защото, Крим –  избра да си свободен,

те гледат гневно в Киев от „майдана“.

И глухите за вота на народа –

крещят без свян, на злобата в капана.

 

Дариха те, без някой да те пита,

но върна се при майката Русия.

В очите ти кога блестят сълзите,

ще има кой грижовно да изтрие.

 

Садистите, нахлузили си маски,

не стигат тук да грабят и  убиват.

Морето със прохладните си ласки,

те гали нежно и в любов обвива.

 

С усмивките на кримчани щастливи

безумството опитва се да спори.

Но сблъскват се тук фразите кресливи,

в достойнството на гордите ти хора.

 

А помниш ли във времена далечни

как бранеха те мъртвите герои?

Отново някой иска да зачеркне –

делата свидни на чедата твои!

 

Макар че зиналата паст на  скота,

над твойта твърд се е привела,

без страх я посрещни, не си самотен,

над теб крила разперил е орела.

 

 

27.03.2014 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С Никола! Лъжата, повторена десетки пъти се превръща в истина, а това е много жалко! А Вие пишете и ни радвайте, защото Господ Ви е дал "Дар слово" !
  • Благодаря за позицията Koli4a.Написах го на един дъх, макар че отдавна се отказах да пиша.Просто не издържам, когато лъжата се представя за истина.
  • Споделям напълно написаното,Любо!Поздрави от мен и хубав ден!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...