Mar 28, 2014, 2:06 PM

Крим

  Poetry » Civic
1.2K 1 3

                      КРИМ

                              С поклон пред жертвите от БЕРКУТ,

                               защитавали с телата си

                               реда и законността в Киев.

 

Защото, Крим –  избра да си свободен,

те гледат гневно в Киев от „майдана“.

И глухите за вота на народа –

крещят без свян, на злобата в капана.

 

Дариха те, без някой да те пита,

но върна се при майката Русия.

В очите ти кога блестят сълзите,

ще има кой грижовно да изтрие.

 

Садистите, нахлузили си маски,

не стигат тук да грабят и  убиват.

Морето със прохладните си ласки,

те гали нежно и в любов обвива.

 

С усмивките на кримчани щастливи

безумството опитва се да спори.

Но сблъскват се тук фразите кресливи,

в достойнството на гордите ти хора.

 

А помниш ли във времена далечни

как бранеха те мъртвите герои?

Отново някой иска да зачеркне –

делата свидни на чедата твои!

 

Макар че зиналата паст на  скота,

над твойта твърд се е привела,

без страх я посрещни, не си самотен,

над теб крила разперил е орела.

 

 

27.03.2014 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любен Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

  • С Никола! Лъжата, повторена десетки пъти се превръща в истина, а това е много жалко! А Вие пишете и ни радвайте, защото Господ Ви е дал "Дар слово" !
  • Благодаря за позицията Koli4a.Написах го на един дъх, макар че отдавна се отказах да пиша.Просто не издържам, когато лъжата се представя за истина.
  • Споделям напълно написаното,Любо!Поздрави от мен и хубав ден!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...