Крим
КРИМ
С поклон пред жертвите от БЕРКУТ,
защитавали с телата си
реда и законността в Киев.
Защото, Крим – избра да си свободен,
те гледат гневно в Киев от „майдана“.
И глухите за вота на народа –
крещят без свян, на злобата в капана.
Дариха те, без някой да те пита,
но върна се при майката Русия.
В очите ти кога блестят сълзите,
ще има кой грижовно да изтрие.
Садистите, нахлузили си маски,
не стигат тук да грабят и убиват.
Морето със прохладните си ласки,
те гали нежно и в любов обвива.
С усмивките на кримчани щастливи
безумството опитва се да спори.
Но сблъскват се тук фразите кресливи,
в достойнството на гордите ти хора.
А помниш ли във времена далечни
как бранеха те мъртвите герои?
Отново някой иска да зачеркне –
делата свидни на чедата твои!
Макар че зиналата паст на скота,
над твойта твърд се е привела,
без страх я посрещни, не си самотен,
над теб крила разперил е орела.
27.03.2014 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любен Стефанов Всички права запазени
