Криси
С зеници морни не успявам
да срещна твоя светъл лик,
в неземно щастие изгрявам,
когато светне звучният ти ник.
Без жал блажени мигове търгувам
за думи, от перото разпилени,
в нелеп театър се преструвам,
играейки гротески изкривени.
В словата ти се претворявам,
отрекъл скверния копнеж,
пречистен, низ лиричен ставам,
когато вдъхна полъха ти свеж.
Ако ли някой нявга ме упрекне,
че с жарък плам проклинам похотта,
пресит от пошла страст ще ми олекне,
клепачи щом склопя смирен в пръстта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаил Божков Todos los derechos reservados
