Mar 4, 2011, 11:02 PM

Криси 

  Poetry
595 0 2

С зеници морни не успявам
да срещна твоя светъл лик,
в неземно щастие изгрявам,
когато светне звучният ти ник.

Без жал блажени мигове търгувам
за думи, от перото разпилени,
в нелеп театър се преструвам,
играейки гротески изкривени.

В словата ти се претворявам,
отрекъл скверния копнеж,
пречистен, низ лиричен ставам,
когато вдъхна полъха ти свеж.

Ако ли някой нявга ме упрекне,
че с жарък плам проклинам похотта,
пресит от пошла страст ще ми олекне,
клепачи щом склопя смирен в пръстта.

© Михаил Божков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??