7 sept 2017, 11:23

Кристално чиста сълза

829 4 16

Вглеждам се в себе си

и кристално чиста сълза

се отрони, за живота

и житейския път, осеян

с толкова много въпроси...

Протягам ръка за да

уловя мига...

Аз, живея тук и сега –

а душата ми...

изпълва се с обич!

Обичам този свят!

Ах, само как го обичам!

Как кристално блести,

събран в тази моя сълза...

Този стих се роди –

в безсънната нощ...

а мисълта ми се лута

все още между –

толкова много въпроси!

Вглеждам се в себе си –

и докосвам с обич душата си...

Този свят е създаден за нас –

и нека с две ръце го прегърнем

и да го опазим обичан и бял...

Вижте събира се само

в една кристално

чиста сълза...!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Антоан, благодаря ти за хубавия коментар и
    хубавите пожелания. Бъди благословен!
    Книгата е плод на нестихващите желание и надежда
    за визиране в доброто, любовта и правдата.

    И блестят в утринта неродените дни,
    и ни мамят магически по тях да преминем,
    вече знам, че този свят е безумно красив,
    когато с обич, докоснеш душата си!
  • Магдалена, благодаря ти за хубавия коментар!

    Щастлива съм!Държа в ръцете си първата си стихосбирка
    Вълшебно измерение

    Вълшебно измерение нежно ме обгръща,
    разтваря в шепите си нежност и любов.
    Истина и вяра в мене се завръщат
    и искрят звездите, пропити с любов...
  • Прекрасен стих... и носи светло послание. ..
  • Албена, благодаря ти за хубавия коментар!
    Дочка, благодаря ти за хубавите думи!
    Гавраил, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Кристалът винаги е бил олицетворение на най съкровени мисли,съдби и предсказания.А да не говорим за кристалната сълза.В нея можеш да събереш един цял човешки живот.
    Поздрав!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...