7 сент. 2017 г., 11:23

Кристално чиста сълза

838 4 16

Вглеждам се в себе си

и кристално чиста сълза

се отрони, за живота

и житейския път, осеян

с толкова много въпроси...

Протягам ръка за да

уловя мига...

Аз, живея тук и сега –

а душата ми...

изпълва се с обич!

Обичам този свят!

Ах, само как го обичам!

Как кристално блести,

събран в тази моя сълза...

Този стих се роди –

в безсънната нощ...

а мисълта ми се лута

все още между –

толкова много въпроси!

Вглеждам се в себе си –

и докосвам с обич душата си...

Този свят е създаден за нас –

и нека с две ръце го прегърнем

и да го опазим обичан и бял...

Вижте събира се само

в една кристално

чиста сълза...!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Антоан, благодаря ти за хубавия коментар и
    хубавите пожелания. Бъди благословен!
    Книгата е плод на нестихващите желание и надежда
    за визиране в доброто, любовта и правдата.

    И блестят в утринта неродените дни,
    и ни мамят магически по тях да преминем,
    вече знам, че този свят е безумно красив,
    когато с обич, докоснеш душата си!
  • Магдалена, благодаря ти за хубавия коментар!

    Щастлива съм!Държа в ръцете си първата си стихосбирка
    Вълшебно измерение

    Вълшебно измерение нежно ме обгръща,
    разтваря в шепите си нежност и любов.
    Истина и вяра в мене се завръщат
    и искрят звездите, пропити с любов...
  • Прекрасен стих... и носи светло послание. ..
  • Албена, благодаря ти за хубавия коментар!
    Дочка, благодаря ти за хубавите думи!
    Гавраил, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Кристалът винаги е бил олицетворение на най съкровени мисли,съдби и предсказания.А да не говорим за кристалната сълза.В нея можеш да събереш един цял човешки живот.
    Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...