Sep 7, 2017, 11:23 AM

Кристално чиста сълза

833 4 16

Вглеждам се в себе си

и кристално чиста сълза

се отрони, за живота

и житейския път, осеян

с толкова много въпроси...

Протягам ръка за да

уловя мига...

Аз, живея тук и сега –

а душата ми...

изпълва се с обич!

Обичам този свят!

Ах, само как го обичам!

Как кристално блести,

събран в тази моя сълза...

Този стих се роди –

в безсънната нощ...

а мисълта ми се лута

все още между –

толкова много въпроси!

Вглеждам се в себе си –

и докосвам с обич душата си...

Този свят е създаден за нас –

и нека с две ръце го прегърнем

и да го опазим обичан и бял...

Вижте събира се само

в една кристално

чиста сълза...!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Антоан, благодаря ти за хубавия коментар и
    хубавите пожелания. Бъди благословен!
    Книгата е плод на нестихващите желание и надежда
    за визиране в доброто, любовта и правдата.

    И блестят в утринта неродените дни,
    и ни мамят магически по тях да преминем,
    вече знам, че този свят е безумно красив,
    когато с обич, докоснеш душата си!
  • Магдалена, благодаря ти за хубавия коментар!

    Щастлива съм!Държа в ръцете си първата си стихосбирка
    Вълшебно измерение

    Вълшебно измерение нежно ме обгръща,
    разтваря в шепите си нежност и любов.
    Истина и вяра в мене се завръщат
    и искрят звездите, пропити с любов...
  • Прекрасен стих... и носи светло послание. ..
  • Албена, благодаря ти за хубавия коментар!
    Дочка, благодаря ти за хубавите думи!
    Гавраил, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Кристалът винаги е бил олицетворение на най съкровени мисли,съдби и предсказания.А да не говорим за кристалната сълза.В нея можеш да събереш един цял човешки живот.
    Поздрав!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...