15 sept 2010, 22:14

Криво огледало

  Poesía
736 0 7

Всичко е събрало

Криво огледало

Земен мъх

Кристален дъх

Завладяваща мъгла

Освобождаваща сълза

Снопи светлина

Завзели са ума

Изтъкали са съня

Постоянно сънуваме

Съществуваме

Кое е цяло 

В криво огледало

Дресирани и депресирани

Потънали в забрава

Сънят ни завладява

Частици топлина

Частици светлина

Навсякъде около нас

Сънуваме  в захлас

Търсим се  изгубени

В очи пробудени

На четири страни

Разпънати...

Души безброй

А колко сгънати

Изтъкани сме от светлина

Живеем...

Изгубени в съня

В огледало криво

Се оглежда всичко живо

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И се боим да бъдем истински! Поздравления за стиха, Любо!
  • Лили,Маги,Ангел Поздрави приятели и благодаря, че ме разбирате!!!Топлинка от мен!!!
  • А може би точно това криво огледало ни спасява... от често плашещата истина...
    Поздрави, Любо!
  • чудесно стихотворение..
    все се търсим, някъде изгубени...
    Любомир, сърдечно..
  • Ивон поздрав !!!
    Саше здравей ...кое ли всъщност е реалното?
    Жарава за теб поздрави винаги и всякакви от душа!!!
    Довереница,здравей ...радвам се ,че си при мен ...благодаря...фалшиви истини и тлеещи надежди пълен е живота!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...