longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
15 sept 2010, 22:14

Криво огледало

  Poesía
747 0 7

Всичко е събрало

Криво огледало

Земен мъх

Кристален дъх

Завладяваща мъгла

Освобождаваща сълза

Снопи светлина

Завзели са ума

Изтъкали са съня

Постоянно сънуваме

Съществуваме

Кое е цяло 

В криво огледало

Дресирани и депресирани

Потънали в забрава

Сънят ни завладява

Частици топлина

Частици светлина

Навсякъде около нас

Сънуваме  в захлас

Търсим се  изгубени

В очи пробудени

На четири страни

Разпънати...

Души безброй

А колко сгънати

Изтъкани сме от светлина

Живеем...

Изгубени в съня

В огледало криво

Се оглежда всичко живо

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • странница (Сеси)
    странница (Сеси)
    И се боим да бъдем истински! Поздравления за стиха, Любо!
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Лили,Маги,Ангел Поздрави приятели и благодаря, че ме разбирате!!!Топлинка от мен!!!
  • ivanleko91 (Ангел Колев)
    ivanleko91 (Ангел Колев)
    А може би точно това криво огледало ни спасява... от често плашещата истина...
    Поздрави, Любо!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    чудесно стихотворение..
    все се търсим, някъде изгубени...
    Любомир, сърдечно..
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Ивон поздрав !!!
    Саше здравей ...кое ли всъщност е реалното?
    Жарава за теб поздрави винаги и всякакви от душа!!!
    Довереница,здравей ...радвам се ,че си при мен ...благодаря...фалшиви истини и тлеещи надежди пълен е живота!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 10K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5.1K 5.0