longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
Sep 15, 2010, 10:14 PM

Криво огледало

  Poetry
735 0 7

Всичко е събрало

Криво огледало

Земен мъх

Кристален дъх

Завладяваща мъгла

Освобождаваща сълза

Снопи светлина

Завзели са ума

Изтъкали са съня

Постоянно сънуваме

Съществуваме

Кое е цяло 

В криво огледало

Дресирани и депресирани

Потънали в забрава

Сънят ни завладява

Частици топлина

Частици светлина

Навсякъде около нас

Сънуваме  в захлас

Търсим се  изгубени

В очи пробудени

На четири страни

Разпънати...

Души безброй

А колко сгънати

Изтъкани сме от светлина

Живеем...

Изгубени в съня

В огледало криво

Се оглежда всичко живо

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • странница (Сеси)
    странница (Сеси)
    И се боим да бъдем истински! Поздравления за стиха, Любо!
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Лили,Маги,Ангел Поздрави приятели и благодаря, че ме разбирате!!!Топлинка от мен!!!
  • ivanleko91 (Ангел Колев)
    ivanleko91 (Ангел Колев)
    А може би точно това криво огледало ни спасява... от често плашещата истина...
    Поздрави, Любо!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    чудесно стихотворение..
    все се търсим, някъде изгубени...
    Любомир, сърдечно..
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Ивон поздрав !!!
    Саше здравей ...кое ли всъщност е реалното?
    Жарава за теб поздрави винаги и всякакви от душа!!!
    Довереница,здравей ...радвам се ,че си при мен ...благодаря...фалшиви истини и тлеещи надежди пълен е живота!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0