9 jul 2010, 19:36

Криворазбралите потомци

  Poesía » Otra
816 0 10

КРИВОРАЗБРАЛИТЕ   ПОТОМЦИ

 

Потомците на сина блудни смело се множим-

същински австралийски диви зайци.

Надскачаме се смело и а-ха!-да полетим,

оставили под нас бащи и майки.

 

Яйцето днес си знае, че било е първо то!

Кокошката е с жълто край устата,

а пилето хвърчи отпред и вечните „защо“

отправя към компютъра в крилата.

 

И всяка нова ера ражда нови синове-

по-дръзки, по-успяващи, по-умни.

Те следват свойте пътища към нови светове

разбрали криво праотеца блудни.

 

И в трескавото бързане изстиваме съвсем

към дворчето, в което сме родени.

Капка по капка студ става не вир и не море,

а гроб, на който молиш на колене!

 

Но, хора! Вий, заминали далече синове,

разчитащи на прошка от гробове,

ако Земята-майчица от нелюбов умре,

кажете кой, къде ще я зарови?..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Все ще се намери някой някъде в света,
    затова е народила толкова деца.
    То не е като някой нейде да я утеши.
    Абе болка ми е и на мен това.
    Но дотогава бъди щастлива!
  • Много си права, Петя!
    Хубаво и оригинално написано!
    Привет!
  • ОТмен знае6!!!!!!!!!!ти си гении.
  • Предавам се, Петя, ако знаеш отговора кажи ми го!
  • Благодаря ви, приятели!
    Напълно подкрепям мнението ти, Венци!Виждам, че съм се увлякла и ще направя някои промени, с които да наблегна на личните чувства и преживявания, а не-на библейския текст. С Божието слово трябва да се внимава за всяка дума, за всеки звук.То със всяко слово е така, но не му е тук мястото да го обсъждаме.Благодаря ти още веднъж за приятелското ,,дръпване“А колкото за римуването на сърцето с морето-ухааа, как бих ги римувала сега, каквато е жега в Мадрид в момента!
    Боби, умишлено не дадох воля на повече топлота, че щяха да рукнат едни сълзи...Поводът за написване е много личен.
    Хубав край на седмицата на всички!


Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....