9.07.2010 г., 19:36

Криворазбралите потомци

812 0 10

КРИВОРАЗБРАЛИТЕ   ПОТОМЦИ

 

Потомците на сина блудни смело се множим-

същински австралийски диви зайци.

Надскачаме се смело и а-ха!-да полетим,

оставили под нас бащи и майки.

 

Яйцето днес си знае, че било е първо то!

Кокошката е с жълто край устата,

а пилето хвърчи отпред и вечните „защо“

отправя към компютъра в крилата.

 

И всяка нова ера ражда нови синове-

по-дръзки, по-успяващи, по-умни.

Те следват свойте пътища към нови светове

разбрали криво праотеца блудни.

 

И в трескавото бързане изстиваме съвсем

към дворчето, в което сме родени.

Капка по капка студ става не вир и не море,

а гроб, на който молиш на колене!

 

Но, хора! Вий, заминали далече синове,

разчитащи на прошка от гробове,

ако Земята-майчица от нелюбов умре,

кажете кой, къде ще я зарови?..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Все ще се намери някой някъде в света,
    затова е народила толкова деца.
    То не е като някой нейде да я утеши.
    Абе болка ми е и на мен това.
    Но дотогава бъди щастлива!
  • Много си права, Петя!
    Хубаво и оригинално написано!
    Привет!
  • ОТмен знае6!!!!!!!!!!ти си гении.
  • Предавам се, Петя, ако знаеш отговора кажи ми го!
  • Благодаря ви, приятели!
    Напълно подкрепям мнението ти, Венци!Виждам, че съм се увлякла и ще направя някои промени, с които да наблегна на личните чувства и преживявания, а не-на библейския текст. С Божието слово трябва да се внимава за всяка дума, за всеки звук.То със всяко слово е така, но не му е тук мястото да го обсъждаме.Благодаря ти още веднъж за приятелското ,,дръпване“А колкото за римуването на сърцето с морето-ухааа, как бих ги римувала сега, каквато е жега в Мадрид в момента!
    Боби, умишлено не дадох воля на повече топлота, че щяха да рукнат едни сълзи...Поводът за написване е много личен.
    Хубав край на седмицата на всички!


Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...