Jul 9, 2010, 7:36 PM

Криворазбралите потомци

  Poetry » Other
808 0 10

КРИВОРАЗБРАЛИТЕ   ПОТОМЦИ

 

Потомците на сина блудни смело се множим-

същински австралийски диви зайци.

Надскачаме се смело и а-ха!-да полетим,

оставили под нас бащи и майки.

 

Яйцето днес си знае, че било е първо то!

Кокошката е с жълто край устата,

а пилето хвърчи отпред и вечните „защо“

отправя към компютъра в крилата.

 

И всяка нова ера ражда нови синове-

по-дръзки, по-успяващи, по-умни.

Те следват свойте пътища към нови светове

разбрали криво праотеца блудни.

 

И в трескавото бързане изстиваме съвсем

към дворчето, в което сме родени.

Капка по капка студ става не вир и не море,

а гроб, на който молиш на колене!

 

Но, хора! Вий, заминали далече синове,

разчитащи на прошка от гробове,

ако Земята-майчица от нелюбов умре,

кажете кой, къде ще я зарови?..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Божилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Все ще се намери някой някъде в света,
    затова е народила толкова деца.
    То не е като някой нейде да я утеши.
    Абе болка ми е и на мен това.
    Но дотогава бъди щастлива!
  • Много си права, Петя!
    Хубаво и оригинално написано!
    Привет!
  • ОТмен знае6!!!!!!!!!!ти си гении.
  • Предавам се, Петя, ако знаеш отговора кажи ми го!
  • Благодаря ви, приятели!
    Напълно подкрепям мнението ти, Венци!Виждам, че съм се увлякла и ще направя някои промени, с които да наблегна на личните чувства и преживявания, а не-на библейския текст. С Божието слово трябва да се внимава за всяка дума, за всеки звук.То със всяко слово е така, но не му е тук мястото да го обсъждаме.Благодаря ти още веднъж за приятелското ,,дръпване“А колкото за римуването на сърцето с морето-ухааа, как бих ги римувала сега, каквато е жега в Мадрид в момента!
    Боби, умишлено не дадох воля на повече топлота, че щяха да рукнат едни сълзи...Поводът за написване е много личен.
    Хубав край на седмицата на всички!


Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...