25 ago 2011, 9:22

Кривото огледало

2K 0 27

                                  " Не остарявай, Любов."

                                              Недялко Йорданов

 

 

Остаряваш, Любов... Ще ти дам огледало.
Погледни си очите - безразлични и пусти.
А лицето ти - вече тебеширено бяло.
Тъжна маска на клоун, със пречупени устни.

Остаряваш и крачиш. Непривична. Унила.
Все към пътища равни сочат твоите стъпки.
Не прескачат огради, не се спъват в бодили...
Не замръкват разумно. А осъмват безпътни.

Осъзнай се, Любов, ти все още си жива!
Огледалото прашно разтроши  на парчета
Не поглеждай във него. То е старо и криво.
Замъглено. Не вижда  как лицето ти свети.

Повдигни рамене и обуй си токове!
Ще ти бъде от полза малко блясък в очите.
Чак тогава със тебе ще се срещнем отново -
ти - пулсираща, властна .
                                     Аз - излязла от ритъм...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...И защо да е криво огледалото?!
    Нали самата поетеса описва любовта като остаряла? Нали затова й го подава - да се види такава, каквато е, че да се подмлади; като изправи рамене, обуе токОве и сложи малко блясък в очите ( почти както се слага червило и грим
  • прекрасен стих, Бианка!
    но ми се струва, че нямаш никакви проблеми с ритъма, щом пишеш такава Поезия!!!
    музата е жива!
    поздравления!
  • С уважение и възхищение : Браво!
    Стих - достоен за мотото... напълно в твой стил.Аплодисменти!
  • Ех че хубаво разтърсване за раменете!
  • Мила Бианка, отново си прекрасна!!!
    Прегръщам те с обич!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...