25 ago 2011, 9:22

Кривото огледало

2K 0 27

                                  " Не остарявай, Любов."

                                              Недялко Йорданов

 

 

Остаряваш, Любов... Ще ти дам огледало.
Погледни си очите - безразлични и пусти.
А лицето ти - вече тебеширено бяло.
Тъжна маска на клоун, със пречупени устни.

Остаряваш и крачиш. Непривична. Унила.
Все към пътища равни сочат твоите стъпки.
Не прескачат огради, не се спъват в бодили...
Не замръкват разумно. А осъмват безпътни.

Осъзнай се, Любов, ти все още си жива!
Огледалото прашно разтроши  на парчета
Не поглеждай във него. То е старо и криво.
Замъглено. Не вижда  как лицето ти свети.

Повдигни рамене и обуй си токове!
Ще ти бъде от полза малко блясък в очите.
Чак тогава със тебе ще се срещнем отново -
ти - пулсираща, властна .
                                     Аз - излязла от ритъм...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...И защо да е криво огледалото?!
    Нали самата поетеса описва любовта като остаряла? Нали затова й го подава - да се види такава, каквато е, че да се подмлади; като изправи рамене, обуе токОве и сложи малко блясък в очите ( почти както се слага червило и грим
  • прекрасен стих, Бианка!
    но ми се струва, че нямаш никакви проблеми с ритъма, щом пишеш такава Поезия!!!
    музата е жива!
    поздравления!
  • С уважение и възхищение : Браво!
    Стих - достоен за мотото... напълно в твой стил.Аплодисменти!
  • Ех че хубаво разтърсване за раменете!
  • Мила Бианка, отново си прекрасна!!!
    Прегръщам те с обич!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...