Кривото огледало
" Не остарявай, Любов."
Недялко Йорданов
Остаряваш, Любов... Ще ти дам огледало.
Погледни си очите - безразлични и пусти.
А лицето ти - вече тебеширено бяло.
Тъжна маска на клоун, със пречупени устни.
Остаряваш и крачиш. Непривична. Унила.
Все към пътища равни сочат твоите стъпки.
Не прескачат огради, не се спъват в бодили...
Не замръкват разумно. А осъмват безпътни.
Осъзнай се, Любов, ти все още си жива!
Огледалото прашно разтроши на парчета
Не поглеждай във него. То е старо и криво.
Замъглено. Не вижда как лицето ти свети.
Повдигни рамене и обуй си токове!
Ще ти бъде от полза малко блясък в очите.
Чак тогава със тебе ще се срещнем отново -
ти - пулсираща, властна .
Аз - излязла от ритъм...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
