11 abr 2006, 1:57

Крия се

  Poesía
806 0 7
Светът вкарва в затвори.
Денят не започва навреме.
В пропаст пропадат мечтите.
Пролетта прилича на есен.

Крия се.Вече все по често,-
от коли,от сирени, от хора.
Със слънчеви очила гледам Луната.
Някак чакам някакъв край.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много добре
  • Благодаря и на другите,разбира се!
  • Обичам ви и ви благодаря, но последния ред си остава.Благодаря за мненията ви Вероника,Ради...Но някак чакам някакъв край.усеща се,струва ми се,по всичко и всчки.
  • Хе,хе.Ще ви разкажа една случка.Попитали баща ми,Гришата ли е най - добрия за "Лазарица".А той казал:"Да"."Защо?"-питат ония, а Митака казал:"Щото винаги му се смея последен".Обичам ви!
  • "В пропаст пропадат мечтите.
    Пролетта прилича на есен."
    !!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...