Светът вкарва в затвори.
Денят не започва навреме.
В пропаст пропадат мечтите.
Пролетта прилича на есен.
Крия се.Вече все по често,-
от коли,от сирени, от хора.
Със слънчеви очила гледам Луната.
Някак чакам някакъв край.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация