Кризисни мисли
Двулично ежедневие - омръзнала пиеса
- светът без свян отдавна я върти,
тя учи: не показвай как те мачка стресът,
пълни докрай с фалш бъдещите дни.
Така е модно... и удобно за единий ред,
навън излагай само лъскава фасада,
за в къщи остави лика истинен и блед
и Глупостта ще те похвали за награда.
Ден след ден повтаряш празни думи,
а край теб земята губи дъх и цвят,
но ти превръщайки тъгата ù във глуми,
лишаваш децата си от по-добрия свят.
С лъжа и истина - без срам обърнал -
прогонваш и най-упоритата надежда,
че някога дори и грешен би се върнал,
в пътя, който при любовта отвежда.
Знам, не си съгласен ! Така и трябва,
кукловодът тази реплика ти отреди,
с единствен клик той бъдещето грабва,
а за теб остава да се питаш: кой си ти?!
© Запрян Колев Todos los derechos reservados